Лясково е съществувало още през тракийско и римско време. За това свидетелствуват останките от тракийски селищни могили, тракийски куполни  гробници ,намерените керамични съдове и монети, датиращи от ІV век пр.н.е. в землището на Лясково.  Лясковчани са потомци на тракийското племе беси, които са населявали поречието на  река Въча. От Тукидит научаваме , че траките  в Родопите  били най-войнствените и независимите в пехотата на одринския цар Ситалк.За родопските беси Херодот твърди, че те от никого не са били покорявани... Около първи век от новата ера Рим успява наистина да ги покори, но с такива жертви, че историкът на тая жестока война, римлянинът Мерцелин нарича бесите „най-коравото племе”, което се е срещало някога с римската сила. В началото на VI век те изчезват във великия славянски порой, който залива днешна България заедно с Родопите и цялата Южнотракийска низина. Едни твърдят, че под напора на славянските военни дружини траките са се оттеглили на юг в планините на Олимп, други са на мнение, че те са били унищожени, трети — че са се претопили, във всеки случай тяхното име престава да се споменава и Родопа от тракийска планина се превръща в славянска. Според К. Иречек в Родопите от Перущица до енос (в т.ч. Въченското корито и Лясково) се настанили  славяни с наименованието „рупци”, чийто център се казвал Ропката (Хвойненската котловина). 
При основаването на първото българско царство Родопите  са били Византийска област и не един път са минавали от византийско в българско владение. Тогава Въченското корито (в т.  ч и Лясково) влизало в пределите на българското царство. По времето на Второто българско царство Родопите и Беломорска Тракия управлявал  независимият български владетел - севастократор Момчил, чиято армия наброява 5000 души. Момчил е сред първите местни управители, които осъзнават надвисналата османска опасност и се сражава с тях  в източната част на Родопите,където и намира смъртта си. Турският напор върху българското царство започва, както е известно, още през 1356 година. Турците пристъпват към завладяването на Родопа едва след победата си над съединените християнски сили при село Чирмен — девет години след завладяването на Пловдив.
„През 1373 г Ибрахим паша настъпва към Осиково, Михалково и Лясково, а населението в заплашените селища започва да се оттегля на юг към село Беден, където се е намирала най-силната в тая местност твърдина, средновековната крепост Беаднос. Тя била защитена с две стени — една вътрешна — каменна, а около нея втора — дървена, от цели греди. Командуващият беденското градище, безстрашният и юначен Гордю войвода приютил своя гарнизон и бежанците във вътрешната крепост, а между нея и външната стена пуснал няколко десетки „бойни” овчарски кучета, приучени за борба с враговете. Завоевателите обсадили претъпканото с бежанци кале, но опитите им да го превземат с пристъп претърпели неуспех. Тогава турците решили да подпалят външната стена. Набавили катран и борина в голямо изобилие и нощем, когато се стъмнявало, приближавали външната ограда и започвали да мятат върху нея подпалена борина, насмолени дрипи, кълчища и слама. Виждало се, че външната ограда няма да утрае на огнените пристъпи и войводата решил да изостави своето кале и да потърси убежище в някое по-сигурно и защитено място. Една нощ той нарежда да отворят вратите на външната ограда и насъсква върху обсадителите освирепелите кучета. Стреснати от ненадейната кучешка „атака”, подплашените турци се стъписали, разбягали се кой накъдето види, а докато траел тоя смут в редовете им, защитниците на градището се спуснали надолу по реката и под прикритието на нощта успели да се изтеглят към непристъпните чуки между Грохотно, Гьоврен, Балабан и Триград, където се събирали среднородопските сили а последен отпор срещу врага...”(Миналото на Яворово, Девин,Манастир – Николай Хайтов,стр.253/254)
„ След падането на българската твърдина край Дамладере-Девинска река Ибрахимпашовата войска се отправя на юг, към чукарите на Грохотно, Гьоврен, Балабан и Триград, където ги очаквали за последен отпор последните защитници на българската свобода. Заобикалянето и обсаждането на тия естествено непристъпни места започнало десет дни преди Димитровден и завършило четири дни след тази дата. Четиринадесетият ден бил ознаменуван с последния щурм на укрепените височини. В тази битка паднал мъртъв, някъде под Гьоврен, султанският зет и предводител — Ибрахим паша. Неговата смърт не само не отчаяла, но повече ожесточила войниците му и след една последна кървава атака, към залез слънце, загубилите всякаква надежда българи отстъпили към Дурдаг, Кáурчан и Фатмак, където „предал богу дух” и раненият Гордю Войвода.
 
След смъртта на тоя юначен мъж пленените българи били събрани от турците при водослива на Мугленската с Триградската река. Мъжете били изпратени в робство, а децата и жените разпратени в опленените и опожарени селища.” (Миналото на Яворово, Девин,Манастир – Николай Хайтов,стр.257/258)
  „По време на тези драматични събития  е изгорена  по – голямата част на Лясково . Къщите са били не повече от 30 на брой със сламени и дъсчени покриви.”
   (Село Лясково - Васил Балабозов, стр.22)
 
Войниците на Ибрахим паша погребали своя предводител до пещерата край село Гьоврен. Край гроба му издигнали дървена джамия и оставили двадесет стари войници да я пазят.
 
Джамията е първият мохамедански молебствен дом в покорената с огън и желязо долина на Въча. (Миналото на Яворово, Девин,Манастир – Николай Хайтов,стр. 258)
След  окончателното покоряване на Родопите  за увековечаване на подвизите на турския пълководец Ибрахим паша султанът подарява завледените от него земи в басейна на река Въча на жена му – Айше султание. В тези земи влизало и село Лясково , като му слагат името – Лясково Ибрахим паша в чест на неговия покорител. Името така и не успява да се задържи дълго, последвал и друг  неуспешен опит от турските управиници да го прекръстят на Фъндък кьой (Лешниково село).
Процесът  на изверяване на лясковци е  бил на няколко етапа и продължил в доста дълъг период на време.
Първоначално турската управа подходила с умело подготвена стратегия състояща се в следтното:
    „Този,който приеме феса, получавал по 4 крини жито,по 2 ката чисто нови анадолски дрехи и всеки ден на обяд да яде безплатно пилаф на джамията, ако се моли. Като се имало в предвид,че по-голяма част населението тънело в мизерия и нищета, една част от хората доброволно са приемали чуждата вяра, за да спасят семействата си, подгонени от нуждата за оцеляване.  Доброволно приемали новата вяра и по-заможните, за да запазят състоянието си и да засвидетелстват уважение на новите управници”
    (Село Лясково - Васил Балабозов, стр.23)
Друг етап от  асимилационната политика  на местните управници  е преминаването към заплахи с  отнемане на живота,добитъка ,имота , убиване на дете , опозоряване на дъщеря. Подгонени от  тези заплахи някои предпочитали  да напуснат родиното си място.
  Според разкази на стари хора записани в  книгата на Н. Хайтов, а и от сведенията ,събрани от нас  около 1498 г през пролетта 26 семейства (в други източници се споменава за 21,17,14) бежанци от Лясково Девинско напуснали родното си село и се отправили да търсят убежище.
След  дълго лутане и много премеждия те се заселват на мястото на днешното село Лясково(Асеновградско), като дават същото име на селото, запазват фамилийте си (Кушеви, Мерови, Дипчикови и др), дори кръщават местности със имена от родното им място (Бърце, Търнето,Елака,Дълбок дол, Синура,Усоето, Студената вода, Глухите камъни, Берковица, Черковищата, Вълкови ниви, Свети Илия, Света Марина и др.) 
Изчерпвайки всички други възможности за постигане на своите користни цели, за претопяване на местното население и заличване на християнското им минало турските управници  прилагат последната възможност – с огън и ятаган. Запазени летописи,разкази и легенди   разказват за тази кървава епопея в Родопа планина, която не подминала и Лясково.  И тук  според разказите и легендите паднали посечени  най-коравите  защитници  на българщината и християнството. А за християнското минало на  Лясково  намираме сведения в:
-    Кратък регистър за данъци, датиращ от 1633 – 1634 , където се споменава, че с.Лясково с махала Настан  наброяват 17 християнски къщи;
-    Списък на  подлежащите на натурален данък джелепкешани (скотовъдци - притежаващи над 25 овце), съставен през 1576 година намираме следното- село Настан, от махала Лясково : стою Вълчо- 25;
-    „Принос към историческата география на Тракия”,том 2, Павел Делирадев пише :
„Наричало се още турско Лясково или Лясково Ибрахим паша. Рязположено е високо на източното рамо на Въченския пролом, образувано от Персенския рид. Има развалини  от църквите „св. Марина” и „св. Богородица”, разрушени през 17 в.  Родното село на прочутия дерибей Топал Салих. Месности: Сребърница”
 Тук става въпрос за предишното местоположение Лясково, което се намирало в сегашната местност Старо село,на 6 км. югозападно от сегашното селище. Изобилието на леска  в околноста  е  причината  селото да получи това име.

Следва продължение....
 

 

| Назад |