Всяко село има своите празници свързани с историята  и корените  му.  За лясковчани това са :

• -    Марта
• -    Къркчибук
• -    Гергьовден
• -    Предой (Костадиновден)
• -    Спасовден
• -    Димитровден (Касум)

Това са празници  свързани с християнският корен на лясковци, които   османското владичество не е успяло да заличи.
След  потурчването, приелите новата вяра  лясковчани  били длъжни да празнуват  мохамеданските празници:

• -    Голям  байрям
• -    Малък  байрям

МАРТА -  празнува се на 14 март, с него се отбеляззва края на зимата и начаото на пролетта.  На този ден  се палят  огньове на всеки двор  и се извършва рриртуала – къдене. Хората и животните  прескачат огъня  , със лопата  се носи от жарта  и се прекада  цялата къща   с цел  пречистване от болести и зли сили.  Връзва се червен конец на хората , животните и плодните дръвчета  за здраве.
КЪРКЧИБУК  - 40 дни след Марта, се отбелязвало Къркчибук, деня, в който излизали змии и гущери. В тоди ден не се пипа игла – не се шие или плете , за да не те  хапят змиите през годината.
ГЕРГЬОВДЕН -  Това е празник, който отбелязва началото на лятото.  Вярвало се , че ако на този ден  вали, ще има дъжд през цялата година. Имало обичай рано  сутрин да отидат на някоя ливада и да се отъркалят в росата за здраве.  На този ден задължително с е  колело агне . Беряли див лук и  правили ругатници от него. Закичвали животните и  ввратите с ццветя за здраве. Правили се големи люлки укасени с цветя  на няколко места  в селото. Момите  се люлеели, а ергените отсеща отпявали, игралели хоро. Атракцията  на празника били  мъже облечени като мечки, които забавлявали хората с номерата си. Въртели се долапи – примитивни виенски колела.   Също така се извършвал ритуалът – напяване на китки.  В деня преди Гергьовден  всяка мома  свивала китка, на която паставяла  нишан (белег) – паричка,конец и др. Събрали  китките в голяма аркома (харкома), в която  наливали вода от седем чучура.  Поставяли аркомата да престои на месечина  под трендрафил . В деня на празника  една  мома вадела китките  и гадала  за  семейния живот и  бъдещия жених. (пр Чийто е аса китка  баш търговец да вземе) .На всяка китка се пеело песен ( напявали)  и пръскали  притежателката и с вода от   цветята за здраве. .  Ако останела вода в харкомата задължително се изливала  под червен трендрафил. 
ПРЕДОЙ  -  той се празнува   на  Костадиновден и по традиция се коли агне .  На този ден агнетата се разлъчват от  майките  и заедно с кочовете обрават  отелно стадо – йоз, а млечните овце – друго стадо – сегмал. Сегмалите остават в построените мандри . Там се извършва т. н. Предой . Всеки собственик дои своите овце , като се замерва  колко мляко е издоил , и колко мляко ще получава през годината .  Ведрата в които се дои задължително се украсяват със здравец и мирижливница.
СПАСОВ ДЕН –Жените от всяка къща изнасяли  и проскали навън  чеизите, всички употребявани и неупотребявани дрехи, постелки, завивки. Има поверие ,че  на този ден  като се изложат те на слънце , няма да се  „спасват” от пасулки – няма да ги ядат молците. След като ги напече достатъчно слънцето жените ги скатават като  между тях слагат орехови листа.
ДИМИТРОВДЕН – В Лясково го наричат Касум. Това е денят ,  с който се отбелязва  началото на зимния период.  На този ден се разлъчват овцете,  приключват работа пастирите и ратаите, наети на Гергьовден и се спазаряват за следващата година. Тогава ставало и плащането, което обикновено било в  хранителни продукти,дрехи,цървули,постелки, рядко в пари.  Колят се курбани, животните за зимнина , както и болните и негодните за разплод, за да не тежат през зимата за изхранване.  По Касум  предричали какво ще бъде времето  през следващата година.
ГОЛЯМ  БАЙРЯМ  -  кайто се празнува непосредствено  след 30-дневвно постене на речено „гувеене”  и трае 3 дни. На този празник  се прави пищно угощение , пекат се и се раздават  малки питки наречени „фадулки”, иска се прошка от по-възрастните и се дават фитри – натурален десятък с благотворителен характер. Една фитра не може да бъде  по-малко то цената на един хляб. Правят се големи люлки. Момите и ергените  се люлеят и пеят. Организират се пехливански борби.
КАДЪРГИДЖЕ – 3 дни преди Голям байрям  се отбелязва Кадъргидже или Нощта на съдбата, в която както гласи поверието  Коранът бил разкрит свише. Вярва се , че в тази нощ  дърветата се кланят  и ако човек  успее да ги види ще се изпълни желанието , което изричи в момента.  В къщи трябва да е светло през цялата нощ и да се четат молитви.
МАЛЙК  БАЙРЯМ – ТОва е т.н. Курбан байрям, който трае 5 дни ,  през които  не се  разрешава никаква работа. На този празник се колят курбани за живи и умрели. Този, който е обрикъл курбана не трябва да яде от него. Заколването на животното става след четене на молитва  и на определено място, където кръвта не се гази, а се заравя дълбоко в земята. Месото или се раздзеля сурово на части (не по-малко от 7) и се раздава , или се  вари в големи казани .  Канят гости в къщи да се почете умрелия,  или  за здраве, ако  курбанът е за жив човек. Освен месото се готви боб,чорба,трана,клин и нещо сладко. И на този празник се раздават фадулки. Люлият се на големи люлки, играят хора и се веселят.

   

| Назад |